За 16 юни 2013-та, с децата подготвяме откъси от пиесите „Много шум за нищо“ и „Сън в лятна нощ“.  Любимият ми драматург се хареса на децата и аз съм много щастлива, че работим Шекспир. Според мен само четенето му действа преобразяващо и обогатяващо, а потапянето в образите може да бъде цяла лична метаморфоза 🙂

http://www.facebook.com/pages/Playback-Theatre-Here-and-Now/156631351177920?fref=ts

http://www.sofialive.bg/day/nesto-novo/648-istorii-na-plejbek.html

Истории на плейбек

Импровизационен театър от нов тип

8 април (понеделник) 2013

Да пееш на плейбек май не е особено добра идея, но да играеш на плейбек вече е съвсем друга работа. Какво точно значи това обясняваме набързо с кратка предистория.

През 1975-а съдбата среща Джонатан Фокс и Джо Салас и с леката си ръка посочва общия им път. По това време Джонатан учи импровизационен театър и психодрама, а Джо е музикант и активист. И двамата са трупали опит като доброволци: единият в Непал (като част от Корпуса на мира), а другият – в Малайзия. Интересът им към добре разказаните човешки истории, както и познаването на Театъра на спонтанността на Джейкъб Леви Морено (бащата на психодрамата), довежда до общата им дейност – Плейбек театъра.

От 70-те до сега тази форма на импровизационно изкуство трупа почитатели и последователи по цял свят. Само за няколко десетилетия Плейбек театърът на Фокс и Салас се разпростира на шест континента и има хиляди последователи.

У нас не е много познат, затова утре (9 април) ти се отваря страхотен шанс да разбереш какво, аджеба, е това Плейбек театър. Ще ти го представи арт група Другите, които са били тотално спечелени от идеята, защото си падат хем по тетъра, хем по танца, а на всичкото отгоре им е интересен и човекът с всичките му преживявания, чувства и възприятия.

На нас ни се струва, че Плейбек театърът е по-близо до психодрамата, отколкото до вече познатите ти импровизационни представления. Тук главният герой е в публиката и „сценарият“ се ръководи именно от него. Всяка история, която се разиграва, идва от зрителите. Забавление ще има, то е ясно, но целта е да се провокират спомени, мисли, асоциации.

Ядрото на арт група Другите е съставено от Цвета и Йонко. Те без много уговорки успяват да подхванат още няколко души (завършващи Танцов театър) и да ги убедят, че срещите с публиката и играта отвъд дистанцията на сцената си заслужават всички усилия. Репетициите им започват в началото на февруари, а на следващия месец вече са пред публика. Представлението този вторник няма да им е първо, но пърформансът е различен всеки път, което прави заниманията им с Плейбек театър „изключително обогатяващи и смислени“, както казва Цвета.

Плейбек театър е утре (9 април) от 19:30 в +това („Марин Дринов“ 30). Билетът е 8 лв.

Текст Борис Иванов

На 9 април играем в +това, на Марин Дринов 30 от 19,30 ч.  Вълнуващо предизвикатекство за всеки от участниците, за публиката неочаквано и различно …..

………..пътуване без карта 🙂

Представлението „Въпрос на гледна точка“ мина добре на 23.03.2013, когато беше фестивалът тази година.

Четири от децата бяха  отличени с медали!

Георги Власев  и Гергана Киркова за младо дарование, Иванджелин Йорданова и Станислав Анев за актьорско майсторство.

Много съм горда!

Премиерата на „Въпрос на гледна точка“ мина добре. Исках повече, но въпреки това съм щастлива, че съм създала стабилно и стойностно представление. Не съм доволна от половината от изпълненията на децата и това, надявам се ще се поправи в събота. Играем на 23 март 2013 (събота) от 12ч на Камерна сцена „Славянска беседа“. Вълнувам се дали ще получим награди 😉

Месец март напредва, а с него и премиерите 🙂 Днес ще видим каква работа сме свършили с децата. Аз съм доволна от процеса, мисля че те много научиха по време на репетициите. Любопитна съм каква ще е реакцията на публиката. Сред децата има дебютанти с много добри заявки, интересно ми е дали ще задържат резултата, когато се изправят пред пълната зала. Надявам се и на приятни изненади, някои неочаквани и креативни реакции или поднасяне на текста. Иска ми се да съм ги научила да могат да следват зададената линия стриктно, но и да могат да „родят“  нещо неочаквано хубаво.

Ами- да видим! Днес в 19ч в читалище“ Възраждане“

На 10 март 2013та беше първото представление.

Репетирахме от началото на февруари. Срещата с публиката беше много вълнуваща и много от нещата се получиха чудесно, за други не съм много доволна, но има да се учим. В практиката. Защото този тип театър се подобрява само  с напредването на бройката на  самите представления. Какъвто и тренинг да си минал не можеш да се подготвиш за всички изненади , които зрителите ще ти поднесат. Можеш да работиш върху своята концентрация, спонтанност и способност да слушаш, но истинската проверка до къде си, идва със самото представление. Репетиции в класическия смисъл тук няма. Има тренировка на вниманието, на вникването в чуждия живот, без оценка, а със старанието да проявиш  разбиране. Да усещаш партньорите си на сцената, да следиш другите и да се вслушваш.

За мен ролята на водеща беше много трудна, защото ми е непозната и изисква много бърза мисъл, внимание във всеки детайл. Има нелеката задача да предразположи публиката  да споделя. Да провокира спомени, асоцииации и чувства. Да  създаде такава атмосфера, че зрителят да има смелостта  да  ги разкаже. Водещият синтезира  всичко казано от публиката, като го предава на актьорите и по този начин влиза  и в ролята на драматург на представлението. В движение трябва да съобразява коя история с коя от плейбек формите ще бъде представена най- добре. Същевременно „интервюто“, което провежда с разказващия е от съществено значение за това какво ще изиграят актьорите. Тази информация (или липсата на такава) могат да направят една история страхотна или в другия случай недодялана. Тази вечер имахме и от двете, но все пак, струва ми се, с малко повече от първото.

Отзивите бяха добри, хората си тръгнаха много оживени и усмихнати.  За себе си- повече си гледам грешките, но имах и добри моменти 🙂

10 март- Първи Плейбек пърформанс