Tag Archive | фестивал

Награда за режисура за „Сън в лятна нощ“ от Шекспир

Първата ми награда за режисура много ме развълнува.

Процесът на изграждане на спектакъла беше неравен и на места доста стръмен. Радвам се, че накрая резултатът беше добър. Журито и останалите участници много ни харесаха, а пък ние харесахме фестивала, така че догодина пак сме там.

Освен наградата за режисура, получихме награда за актьорско майсторство за цялата група и една награда на Сезер Сами за изключително актьорско постижение. Напълно заслужена.

Награди на Театрална студия „Драмеди“ от Фестивала на читалищното изкуство, София

Премиерата на „Сън в лятна нощ“ от У.Шекспир беше на 24 април, а няколко дни по- късно представихме представлението на Фестивала на читалищното изкуство в читалище „Славянска беседа“, София.

Наградени са: Иванджелин Йорданова за ролята на Елена, Татяна Митова за ролята на Оберон, Пламен Петков за ролята на Деметрий и Георги Власев за ролята на Клина. Честити награди! Продължаваме да работим и края на юни отиваме на фестивала „Сцена край морето“ в Поморие.

Екипът на представлението е: хореограф: Петя Попова, музикално изпълнение: Станислав Анев, режисура: Цвета Балийска, асистент режисьор: Габриела Цойнска

Участват:
Хермия- Аделина Андреева, Лизандър- Сезер Сами, Елена- Иванджелин Йорданова, Деметрий- Пламен Петков, Титания- Климентина Цавкова, Оберон- Татяна Митова, Пък- Маргарита Маринова и Гергана Киркова, Фея- Габриела Цойнска
Клина- Георги Власев, Кросно- Сезер Сами, Носльо- Стефан Димитров, Пискун- Ана- Мария Иванова, Комар- Сами Нашауи
Талашко- Пламен Петков

 

 

Трети Психодрама фестивал в Пловдив

За мен третият психодрама фестивал е втори. Миналата година много ми хареса всичко. Всъщност съм благодарна на това, което не ми хареса- един уъркшоп, защото тогава си казах:“Догодина и аз ще участвам като водеща на уъркшоп“. За плейбек представление не можех и да си помисля, защото групата се беше току- що събрала, а аз почти не знаех какво правя.

Една година по- късно водих уъркшоп заедно с Лора Величкова- „За маските и хората“, който се получи страхотно и това, което изпробвахме се оказа много работещо и има хляб в него. Обратната връзка също е много положителна.

Сътворих и много хубава скулптура на един от уъркшопите, преживяването беше страхотно. Обедите и вечерите- също. Интересни хора, увлекателни разговори, любими приятели и много нови и интересни неща за научавате- какво за себе си, така и за психодрамата.

Участвах във вечерната програма с Playback театър „Тук и сега“ и представлението беше хубаво, бяхме приети добре, а поканата за второ представление на следващия ден говори, че много са ни харесали. Именно една дупка в програмата ме изстреля не към дъното, а към върха! 🙂 Аз веднага се съгласих, разбира се, защото се зарадвах, че ме поканиха. Все пак на този фестивал имаше десетки водещи, които правят интересни неща. Веднага казах „Да“. Но всъщност имах една актриса и един музикант. Сетих се, че на фестивала са и някои от хората от „Театър на парче“. Поканих ги, отзоваха се Виктор и Ангелина. Много харесах Бенита Примо и макар, че няма плейбек опит я поканих. В този състав репетирахме един час, успяхме горе- долу да уговорим основните неща.  В деня на представлението Иван, който е актьор на Алма Алтер и учи в Програмата ме помоли да го включа, и аз го включих. Към Шаманчето като музикант се присъедини Мален Маленов и… стана много хубаво представление. Беше много вълнуващо да събера хора според интуицията си, да имам много кратко време за репетиция и все пак накрая резултатът да е професионален и смислен. Имаше недоразвити идеи и не достатъчно ярко изразени неща, но си е геройство, защото в плейбека доверието между хората в групата е много важно, а те почти не се познаваха. Радвам се, че успях да ги обединя и че всички много искаха да участват. Получих и много хубав комплимент от Ина Бранева, която излезе да разкаже много лична история. Тя ми каза „Благодаря ти, че създаде такава топла атмосфера, в която да имам смелостта и желанието да изляза да си разкажа историята, защото много имах нужда.“ За пореден път се уверих, че атмосферата, която водещият създава- всъщност е разковничето към съкровените истории. Което е ужасно отговорно, но когато се получи е приказно.

С две думи- много съм доволна от всичко през тези четири дни. Който ме познава знае, че трудно съм доволна, затова сега ми е много хубаво.