На 10 март 2013та беше първото представление.

Репетирахме от началото на февруари. Срещата с публиката беше много вълнуваща и много от нещата се получиха чудесно, за други не съм много доволна, но има да се учим. В практиката. Защото този тип театър се подобрява само  с напредването на бройката на  самите представления. Какъвто и тренинг да си минал не можеш да се подготвиш за всички изненади , които зрителите ще ти поднесат. Можеш да работиш върху своята концентрация, спонтанност и способност да слушаш, но истинската проверка до къде си, идва със самото представление. Репетиции в класическия смисъл тук няма. Има тренировка на вниманието, на вникването в чуждия живот, без оценка, а със старанието да проявиш  разбиране. Да усещаш партньорите си на сцената, да следиш другите и да се вслушваш.

За мен ролята на водеща беше много трудна, защото ми е непозната и изисква много бърза мисъл, внимание във всеки детайл. Има нелеката задача да предразположи публиката  да споделя. Да провокира спомени, асоцииации и чувства. Да  създаде такава атмосфера, че зрителят да има смелостта  да  ги разкаже. Водещият синтезира  всичко казано от публиката, като го предава на актьорите и по този начин влиза  и в ролята на драматург на представлението. В движение трябва да съобразява коя история с коя от плейбек формите ще бъде представена най- добре. Същевременно „интервюто“, което провежда с разказващия е от съществено значение за това какво ще изиграят актьорите. Тази информация (или липсата на такава) могат да направят една история страхотна или в другия случай недодялана. Тази вечер имахме и от двете, но все пак, струва ми се, с малко повече от първото.

Отзивите бяха добри, хората си тръгнаха много оживени и усмихнати.  За себе си- повече си гледам грешките, но имах и добри моменти 🙂

10 март- Първи Плейбек пърформанс